“Не се е скъпил Господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали” –Дора Габе

За рождена дата на курорта Вършец се смята 1850 година. В началото на миналия век наричали Вършец българския Баден-Баден. Притихнало в подножието на северните склонове на Стара планина, сред прохладата на смесени гори, градчето сякаш още живее в епохата на аристократичната си слава. Средище на знаменитости и богаташи от началото на миналия век, Вършец бил предпочитан както заради лечебните си минерални извори, така и заради мекия климат и вдъхновяваща природа.Сякаш, за да запази спокойствието и богатото си историческо минало, градът остава далеч от бясната надпревара за привличане на туристи и грандиозно строителство. Тук познавачите на изкуството на озеленяването могат истински да се възхитят на майсторството на градинарите, създали неповторимия парков комплекс “Слънчевата градина” и романтичната “Алея на чинарите”.

Минералната вода на Вършец е позната от хилядолетия с лечебните си свойства. Топлият минерален извор на Вършец е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а т.нар. "хладен" извор е с температура от 32 градуса.

В курорта се намира и вторият по големина парк в България - градския лесопарк, където виреят специално пренесени екзотични видове. Градският лесопарк е създаден през 1912 година по проект на първия в България лекар-балнеолог, получил образованието си в Австрия – д-р Дамян Иванов. Истински ерудит, с богати познания в различни области, докторът вложил целия си потенциал във Вършец, за да го превърне в един изключителен курорт на европейско ниво. Паркът заема площ от 80 ха и е залесен предимно с иглолистни дървета, като най-ценните видове са секвоя, лирово дърво, кедър, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и други.

От централната част на парка започват означени с табели екомаршрути, както за привържениците на кратки разходки, така и за туристи. Сред тях е и пътеката, която води до Иванчова поляна, само на 10 минути от центъра на града. Тя се намира на най-високото място на парка и го свързва с вековните гори на Кознишкия дял на Стара планина. Местността е известна още от началото на XX век, когато били организирани танцови забави и младежки веселби.

Любителите на спокойните градски вечерни разходки могат да повървят по широката Алея с чинарите, пешеходна зона с дължина 2 км, разположена в централната част на града. Дърветата, които оформят красивия зелен тунел от центъра на Вършец към Заножене, са на почти стогодишна възраст. Това е традиционното място в града за разходка на влюбените, още от миналата епоха. От двете страни на булеварда са разположени и едни от най-красивите вили в селището, изградени в началото на миналия век. Те носят нежните имена на цветя – “Роза”, “Незабравка”, “Ортензия”. Любопитно е, че там са отсядали големи творци като Иван Вазов и Дора Габе.

Не е случайно, че именно във Вършец е построено и първото българско казино. То е в непосредствено съседство с двете минерални бани, изградено е в почти същия архитектурен стил през 1924 година. Електрифицирано е през 30-те години, когато Вършец е бил в апогея си на курорт, привличащ не само най-богатите българи, но и много гости от чужбина. Посещавал го е и принц Кирил, който често играел в казиното, заради което и до днес то носи името “Царското казино”. През 1938 г. тук е проведен и първият конкурс за красота “Мис Вършец”.

Всяка година, в началото на месец август, градът отбелязва традиционния и най-значим в областта празник - на курорта, минералната вода и Балкана, с който се отдава почит на минералните извори ищедростта на майката природа. В продължение на няколко седмици във Вършец се провеждат разнообразни мероприятия за деца и възрастни, концерти, фолклорни мероприятия, алея на занаятите, пленер по живопис, турнири по футбол и волейбол, състезание по спортно ориентиране и много други събитя.