ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Минерален извор Спанчевци: от есента на 2010 г. местните жителите на с. Спанчевци се радват на лековитата минерална вода в самия център, след като бе изграден водопровод и чешма с минерална вода. Чешмата е с два чучура – единият с лековитата минерална вода, а другият – с питейна от водопроводната мрежа. При чешмата е поставена табела, на която са изписани лечебно-профилактичните свойства на натуралната минерална вода от каптиран естествен извор “Минкова баня”, находище на минерална вода “Спанчевци” – с. Спанчевци, община Вършец, област Монтана. Минералната вода се използва за питейно и външно балнеолечение и балнеопрофилактика, и като натурална минерална вода на водоизточника или в бутилиран вид. При използване за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика оказва благоприятно въздействие при следните заболявания: бъбречно-урологични, жлъчно-чернодробни, стомашно-чревни, обменно-ендокринни, на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и на вътрешните органи. Лечебните свойства на спанчевската минерална вода са удостоверени със сертификат № 2 от 14.06.2004 г. на Министерство на здравеопазването. От новата придобивка ще могат да се възползват както местното население, така и пътуващите през с. Спанчевци в отсечката Вършец – София.

Над кв. Заножене се намира красивата местност "Водопада". Там природата ни представя уникални гледки и прохлада в летните месеци. Над самия водопад се намира обширна поляна с изглед към върховете на Стара планина и по-конкретно към вр. Тодорини кукли. До водопада може да се стигне както с автомобил, така и пеша, по красивите пътеки и покрай града. Избирайки пешеходния вариант ще имате възможност да уловите автентичността на местните хора, като в близост има стопанства, отглеждащи животни, предоставящи чудесни автентични кадри, улавящи природа, хора и местен бит.

Народно читалище „Христо Ботев - 1900 гр. Вършец” е основано на 04.06.1900 година, като за първи председател на читалището е избран тогавашния учител, по-късно известен писател Дончо Станчев. Новообразуваното читалище се помещава в една от стаите на тогавашното училище. През 1935 г. започва строежа на читалищна сграда с голяма зала, малка зала, гримьорни, библиотека, читалня и други помещения. Читалищната сграда е открита в началото на 1937 г. Към читалището функционират шест самодейни колектива: смесен хор за школувано пеене и църковно песнопение; тригласен женски хор „Стефан Кънев”; танцов състав „Фолклорна китка”; самодеен театрален колектив; вокално-инструментален оркестър „Вършец” и духов оркестър „Вършец”.

Античният театър или амфитеатър е изграден на най-атрактивното място – сред градския лесопарк и разполага с над 400 места. Предоставя отлична възможност за провеждане на събития от културния календар на Община Вършец. Ежегодно сцената се ползва за провеждане на летни кино прожекции.

Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1785 m, най-високата точка на планината Козница) на около 1550 m н.в. под името Стара река. Корекцията на река Ботуня в градския лесопарк предлага чудесни условия за разходка и спорт близо до прохладата на реката.

В продължение на вече много години групата приятели и единомишленици от Вършец: Димитър Митов, Любен Цветков, Румен Иванов и Божидар Кръстев се грижат и поддържат сътвореното от техните сръчни ръце в местността „Райски кът“ над „Иванчова поляна“. Мястото е наистина едно красиво кътче от Рая, превърнало се вече в емблематичен туристически обект за Вършец, наред с прословутата Иванчова поляна. Празното някога място с красив водопад, наречен от групата Райския водопад днес е облагородено до неузнаваемост – има дървени пейки, маси, заслони, беседки, две барбекюта, детска люлка, тоалетна, указателни табели.

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ девически православен манастир във Видинска епархия. Намира се в Северозападна България, област Монтана, община Вършец, в землището на село Бързия (между градовете Берковица и Вършец). Основан през XIII век. По време на османското владичество многократно е разрушаван. Възстановен в края на XIX век. Има статут на отделно селище (с настоящ адрес). Храмовият му празник е на 11 май. Четвърти по големина в България. Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина. От времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) е основан манастир наречен Пустия. Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население. През Възраждането е възстановен от йеромонах Антим, със светско име Александър Дамянов, от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“ и аязмото. От 1887 до 1890 г. е съградена и църквата „Св. равноапостоли Кирил и Методий“. Архимандрит Антим – ктитор и игумен на манастира умира през 1922 г. Друг виден дарител на манастира е Илия Стоянов. Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 години, в който последен вид са се запазили до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Господин Желязков, а след кончината му при падане от скелето в купола, дъщерята и зетят на художника Олга Богданова и проф. Георги Богданов. В манастира има още и отделни иконописни творби на руски художници. В манастира има дела и на майстори от Дебърската художествена школа. Клисурският манастир е разположен в живописна местност. Районът му е привлекателен център за почивка и разходка. Манастирът е духовен център, както и място за поклонение и общение на миряните. От месец май 2007 година в манастира се заселват 6 монахини, българки от Вардарска Македония.

"Римските стълби" са построени през 1924г. върху останки от по-стари, вероятно римски градежи. Най-вероятно става въпрос за път или стълби, които са извеждали на хълма. Това става именно чрез римските стълби.  Днес те водят към екопътеката за Иванчова поляна. В най-високата част на парка е разположена кръгла беседка, имитираща дорийски стил, която имитира по-ранен градеж, а именно храм на Асклепий. Всички данни, съчетани с минералните извори и природните условия, говорят за съществуването на асклепион с баня и лечебница в равнината и храм на Асклепий на височината.

Нова минерална баня - гр. Вършец, построена през 1930 г. на площ 732 кв.м. по проект на арх.Радев. Тя е съобразена със стила на старата баня. Има тераси за хелео лечение и огромен часовник на централната фасада. Покривът е украсен в четирите ъгъла със скулптури на малки къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви – символи на бързото оздравяване. Образите на нимфи-полубогини олицетворяват живите сили на природата. Те пазят този „храм на здравето” , в който блика чудотворна минерална вода в басейн с романски мозайки. През 2001 г. по проект "Красива България" се извърши външен ремонт на двете бани, прилежащите им пространства и двете билетопродавници в съседство с тях. През 2002 г. по същия проект се извърши вътрешен ремонт на Нова минерална баня.

Иванчова поляна е разположена на най-високата точка на парка и го свързва с вековните гори на Кознишките част на Стара планина. В началото на XX век на това място се организират танцови партита и младежки празници. С развитието на курорта като масов балнеологичен център поляната става част от пътя на здравето и място за гимнастика в природата. Хората все още вярват, че измиването със сутрешна роса преди изгрев на Иванчова поляна е лековито.

Банско казино - гр. Вършец, първото в България, намиращо се в съседство с двете минерални бани, проектирано и изградено в същия архитектурен стил. Построено е през 1924 г., а през 30-те години е електрифицирано. В годините до Втората Световна война казиното привличало богати българи и гости от чужбина, които пристигали по р. Дунав. Посещавал го е и принц Кирил, заради което до днес го наричат “Царското казино”. Тук е кипял изискан светски живот. Особено популярни били танците във Виенския салон на казиното. Още през 1938 г. е бил проведен един от първите конкурси за красота в България. В края на 40-те години казиното е било превърнато в столова за почиващите в курорта и постепенно е загубило някогашния си блясък.

Алеята с чинарите е пешеходна зона, дълга около 2 км. Дърветата са на възраст почти 100 години и големите им корони оформят красив зелен тунел. Още от началото на миналия век това е традиционното място за разходка на влюбените. От двете страни на булеварда са разположени някои от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век. Всичко това създава романтична атмосфера, която връща във времето, когато Вършец е бил един от най-изисканите курорти у нас, посещаван от артистичния и политическия елит.

Парк Слънчевата градина в центъра на Вършец е построен през 1934 г. Името на градината идва от алеите й, изградени под формата на лъчи със специален камък, който отразява слънчевата светлина. Тук е паметникът на д-р Дамян Иванов - първият лекар по къпане, превърнал Вършец в началото на миналия век в елегантен курорт от европейска класа. През 2001 г. по проект „Красива България“ са извършени ремонти и реконструкции.

Стара минерална баня - гр.Вършец, построена през 1910 г. на площ 1320 кв.м. по проект на арх.Нешев. Особено впечатление прави цокълът от червен камък и стилистиката на прозорците в късен сецесион. Отвън сградата е декорирана от известния проф. Харалампи Тачев, проектирал навремето и двореца „Врана”. Фасадата е украсена с двуредов венец от маслинени клонки. Първи управител на баните е д-р Д.Иванов.

Храмът "Св.Георги" представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 г. Светият олтар с прилежащите му икони е завършен през 1906 г., когато целият храм е осветен от Видинския митрополит Кирил, след което започват каноничните редови служби. Храм "Св.Георги" е исторически паметник на културата от местно значение. В настояще време е обновен, реставриран и изографисан.

Минерален извор - изградена през 1934 г., когато градът добива истински курортен облик. През 2001 г. е извършен ремонт на чешмата и прилежащите пространства. Поставени са информационни табла с подробния химичен състав на водата и лечебните й свойства.

Тодорини кукли са група от 4 скалисти върха в планина Козница (част от Западна Стара планина), най-високият от които е с височина 1785 м. Намира се на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км североизточно от прохода Петрохан. Върховете формират къс рид, разклонение на главното старопланинско било, с направление север-юг. Двата най-високи върха на юг по рида са тревисти, докато крайните два на север са с остри скалисти склонове. Котата е на най-южния връх от групата. От върха се открива панорамна гледка към Ком на северозапад, Берковското поле и Монтана на север и Врачанския балкан на североизток. Северно от Тодорини кукли, на разстояние 5 км се намира Клисурският манастир. Тодорините кукли се свързват и с народната легенда за красивата мома Тодора. Според народната песен тя се обзаложила да стане съпруга на оня момък, който посред нощ се изкачи на високия връх и остави там знак от себе си. След като никой не пожелал да иде, тя тръгнала смело нагоре само със своята хурка, и като стигнала на малката полянка на върха, забила хурката в земята. Когато се надигнала, за да се върне обратно, усетила как нещо я тегли за престилката или полите, уплашила се, че това са зли духове или самодиви, дръпнала се рязко и полетяла в страшната пропаст под върха. След време хората открили на това място единствено побитата Тодорина хурка, която се оказала знак не само за нейното изкачване, но и за смъртта ѝ. Туристически маршрути: от проход Петрохан, 2:00 часа. От прохода към върха се тръгва на изток през букова гора покрай хижа Петрохан, по червената маркировка на маршрута Ком - Емине. Излиза се на тревистото главно било и се върви на запад по колове зимна маркировка. При ридът на Тодорини кукли се отделя пътека на север към върховете. от Вършец, 4:00 часа, върхът е достъпен по няколко различни пътеки и коларски път. От Тодорини кукли може да се стигне до Клисурския манастир за около 2:30 часа.

Новият парк, разположен между Алеята с чинарите и санаториума “Св. Мина” е идеалното място да се насладите на слънчеви лъчи, докато Вашето дете се забавлява на детската площадка. Дълги години паркът допълва естетичния облик на града, като преди години община Вършец го облагородява и променя коренно лика му за да събира все повече любители. Част от парка е и паметник издигнат в памет на загиналите жители на община Вършец във Втората Световна война.

Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините. Създаден е в началото на миналия век (1911-1912г) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и др. Паркът заема площ от 800 дка и е втори по големина у нас след Борисовата градина в София.

Екопътеката към местността "Райски Кът" след местността "Иванчова Поляна" Ви отвежда до друго не по-малко специално и приятно място, наречено от местните жители на друг характерен образ - Марийкина поляна. Тук всеки може да отдъхне или направи свое място за един цял следобед, заобиколен от дърветата на лесо парка.

Край село Стояново в община Вършец се намира една красива и странна местност, разположена по поречието на р.Ботуня. Meстността се казва Сопово и представлява тесен каньон с интересни причудливи овални скални форми – абразивни кладенци. Според геолозите подобни образувания в скалите се оформят в периоди на пълноводие под въздействието на вода и малки камъчета. За местността има много легенди и предания, които разказват за странни явления по тези земи. Някои от тях обясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били използвани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била досущ змийска, затова когато станело студено, те не можели да се движат. Именно в тези дупки е отгледан от самодиви Крали Марко. Тяхното мляко го направило голям и силен. Пътеката за Сопово започва на около 100 м от Железния мост край с. Стояново, непосредствено след ВЕЦ-а.

Туристически център "Вършец" е открит през 2005г. Основната цел е да допринесе за развитието на туризма, както и да участва в разработването на проекти и програми свързани с рекламата на гр.Вършец. ТЦ "Вършец" предлага различни туристически услуги, които да задоволят потребносните на посетителите на града. В ТЦ "Вършец" можете да получите най-точната информация за качеството на туристическия продукт, който предлагат къщите и хотелите в града, както и да получите информация относно забележителностите и местата за разходки и туристически преходи на територията на Община Вършец. Ако решите да почивате в частна квартира в града, обадете се в ТЦ и се информирайте, кое място отговаря най-подобаващо на изискванията ви. Контакти: тел: 09527/3156, email: tic_varshets@abv.bg

Паркът и музейната експозиция представят на посетителите, че на тази територия са обитавали животни, твърде различни от днешните: носорози, древни диви коне и чифтокопитни, гепарди, хиени, съблезъби котки, големи лешояди, орли, соколи, както и дропли, тетреви, чучулиги, бързолети и множество други изчезнали видове птици. Срещали са се антилопи и големи гущери – варани. Експозиционният комплекс на палеопарка е представен от експозиционен център – зала и паркова среда с уникални скулптурни възстановки. В залата посетителите могат да видят експозиция с фосилно останки от находището и да се насладят на мултимедия с клипове и анимация представящи находището. Експозицията е представена в 10 витрини чрез отделни кости и отливки на по-впечатляващи останки, оригиналите на които са на съхранение в НПМ-БАН. На отделни табла с илюстрации и текст са показани по-атрактивните видове намерени в находището. Диорамата с площ около 12 кв. м. възстановява природната обстановка преди 2.5 млн. години около находището – растителност, релеф, основни видове гръбначни животни. Тя представлява модел на карите – специфичните геоморфоложки образувания, формиращи съвременния ландшафт в района на находището. До момента в находището са установени около 140 вида гръбначни животни, сред които 8 вида влечуги и земноводни, 74 вида птици /5 от които са нови видове чучулиги в световен мащаб/, 37 вида дребни бозайници и 21 вида едри бозайници. От находището са събрани над 1700 костни останки от птици и над 1000 костни останки от хищници, чифтокопитни и нечифтокопитни. 15 вида птици, един вид дребен хищен бозайник и един вид полевка са нови за световната наука. Това фаунистично богатство поставя находището край Вършец на първо място по брой намерени видове гръбначни животни сред находищата с вилафранкска възраст в Европа. Работно време: Сряда - Неделя 10:30 - 13:00 ч. и 13:30-17:30 ч., Почивни дни: Понеделник и Вторник.